Химико – Термична обработка

Метод на комбинирано дифузионно насищане на повърхностния слой на детайлите в газови, течни или твърди среди, съдържащи един или повече насищащи елементи, с или без следващо закаляване. В резултат, повърхностния слой повишава твърдостта и износо устойчивостта си или получава други специфични свойства, като напр. корозионна или топлинна устойчивост.

1. Еднокомпонентно насищане

  • Насищане с въглерод (циментация, навъглеродяване)
    Прилага се на нисковъглеродни циментуеми стомани, при температури 910 – 930°С. След насищането се осъществява закаляване с температури 830 – 850°С, при което повърхностния слой получава мартензитна структура с висока твърдост. Следва задължително ниско температурно отвръщане от 180-200°С.
  • Насищане с азот (азотиране, нитриране).
    Прилага се на конструкционни и инструментални стомани, легирани главно с хром, молибден и алуминий, за получаване на висока повърхностна твърдост и повишена корозионна и топлинна устойчивост. Провежда се обикновено в газова среда съдържаща амоняк, при температури 500 – 570°С в течение на 30 – 50 часа без следващо закаляване и допълнително шлифоване поради липса на деформации. Йонното азотиране съкращава значително продължителността на процеса.

2. Многокомпонентно насищане.
В резултат на комбинацията на различни компоненти се получават разновидности, водещи до улесняване на технологията и подобряване на свойствата.
Най–често прилаганите комбинации са eдновременно насищане с въглерод и азот, при което се ускоряват дифузионните процеси и се подобряват свойствата.

 

  • Нитро циментация (азото – навъглеродяване)
    Процесът се провежда с преимуществено насищане с въглерод при температури по-ниски от тези на циментацията 840 – 860°С и при по-малка продължителност, главно в газови среди. След насищането се провежда закаляване. Структурата е подобна на тази след циментация, но е с повишена износо устойчивост.
  • Карбонитриране (въглеродо – азотиране)
    Процеса се провежда преимуществено с насищане с азот при температури характерни за азотирането 500 – 570°С в различни газови среди, съдържащи амоняк и въглеродни съединения. Процесът в сравнение с газовото азотиране е значително по-кратък – 3 до 8 часа, а износо устойчивостта, корозионната устойчивост и топло устойчивостта – по-високи. След насищане не се налага закаляване и шлифоване, така процесът е практически бездеформационен.